БЕЗПЛАТНА Доставка Над 59 ЛВ + ПОДАРЪК Изненада Над 100 ЛВ

 

Колиета с Камъни

Използването на кристали в ранни времена като амулети и талисмани свидетелства в много древни записи, и отделни учени са приели, че вярата в магическата ефикасност на скалите е дало тласък на използването им като предмети за лично украшение.

Разбира се, много е трудно да се докаже или да опровергае подобна теория, тъй като, дори в случая с най-старите текстове трябва да имаме предвид, че те не представляват ни най-малко примитивните условия, и че трябва да са изминали много хиляди години преди хората да успеят да достигнат степента на цивилизация необходима за производството на дори най-простата литература.

Фетишизмът във всичките си форми зависи от несъвършената представа за това, което представлява живота и съзнателното съществуване, така че волята и мисълта се приписват на неодушевените обекти.

Можем да наблюдаваме това в случай на животни и много малки деца, които разглеждат всеки движещ се предмет като надарен с живот.

В случая с носенето на колиета с камъни обаче изглежда вероятно тези, които би трябвало да бъдат обиталището на духове, добри или зли, са били подбрани, защото естествените им форма прилича на някакво животно или на някаква част на човешкото тяло.

От друга страна, избора на кристал, е по-вероятно да е било поради атракцията, упражнена от ярките цветове върху окото на гледащия и желанието да се покаже някой отличителен знак, който би повелявал внимание и възхищение за носителя.

Тази тенденция преминава през висшето животинско царство и нейните функции служат като основа за теорията за естествения подбор.

Изглежда вероятно тук имаме истинското обяснение на мотива за събирането, запазването и носенето на кристали.

Тъй като тези обекти са неподвижни, те едва ли биха впечатлили ума на примитивни човек с идеята, че са живи; масата им не била внушителна, също така големите камъни, и тяхната кристална форми едва ли е наподобявала някоя известна форма на живот.

Следователно може дори да кажем, че е единствената им привлекателност бил техният цвят и блясък.

Какъв ефект имат качествата на различните висулки от естествени камъни върху зрителния усет на примитивния човек може да бъде загатнато от ефекта, който произвеждат такива обекти при кърмачета.

Бебето няма страх по отношение на малък и блестящо оцветен предмет, който му е показан, но с нетърпение ще протегне ръка, за да хване, задържи и съзерцава даден ярко оцветен камък.

Тъй като  е доста пасивен и лесно се борави с него, няма какво да подсказва за дебнеща сила, която да навреди и следователно няма какво да пречи на приятното усещане, породено в зрителния нерв чрез играта на цвета. В това наивно възхищение от това, което е блестящо и оцветено, бебето несъмнено представлява за нас менталното отношение на примитивното човек.

Колиета с Камъни – В Началото

Вероятно първите предмети, избирани за лично украшение са онези, които са лесно нанизват или свързват, например, определени перфорирани черупки и блестящи семена; по-меките кристали, в които дупките лесно могат да се пробият с помощта на най-простите инструменти, вероятно са били следващата стъпка, докато по-твърдите кристали трябва да са били ползвани като красиви играчки много преди да могат да бъдат приспособени за употреба като украшение.

Безспорно, когато тези предмети някога са били носени, е имало склонност да се приписват определени събития на тяхното влияние и сила и по този начин възниква вяра в тяхната ефикасност и накрая убеждението, че те са обиталището на силни духове.

В това, както и в много други неща, първоначалната и инстинктивна оценка на човека била най-истинската и изисквало векове на просветление, за да ни върне към любовта на всички колиета с камъни само заради  естетическата им красота.

Всъщност дори и днес можем да видим силата на суеверната вяра в случая с oпaлa, който някои плахи хора все още се страхуват да носят, въпреки че допреди три-четири века се смятало, че този камък съчетава всички добродетели на различните цветни кристали, оттенъците на които са обединени в нейните искряща светлина.

Доказателство, че ярките и оцветени предмети са привлекателни сами по себе си и първо са били събирани и запазвани от първобитния човек само поради тази причина, може да се намери във факта, че някои птици, като австралийския Хламидер, подобен на нашите гарвани, след като си построяват сами красиви беседки, осейват подовете с пъстри камъчета, така подредени, че да подсказват мозаечна настилка. На входа на беседките са натрупани парчета кост, черупки, пера и камъни, които често са носени от дълги разстояния, което дава доказателство, че птиците не са подбрали тези предмети на случаен принцип.

Странно е, че привличането, упражнено върху усещането за зрение от всичко блестящо и оцветено, което в същото време е лесно преносимо и може да се борави или носи, трябва да се пренебрегне от онези, които са готови да твърдят, че всички орнаменти от този вид са първоначално подбрани и консервирани единствено или главно поради предполагаемите им талисманични качества.

Колиета от Естествени Камъни – Средство За Защита

Популярното производно на думата „амулет“ от арабска дума liamalat, обозначаващо нещо пуснато надолу да виси или носено, не се приема от най-добрите арабски учени и изглежда вероятно името да е от латински произход, въпреки факта, че не може да се даде задоволителна етимология.

Използването на амулет от Плиний показва, че при него думата не винаги е обозначавала предмет, който е бил носен от човека, въпреки че това по-късно е придобило значението му.

Старата етимология, дадена от Варо (118-29 г. пр. Н. Е.), който извежда амулет от глагола amoliri, „да премахна“, „да прогоня“, може да не е в пълно съответствие със съвременната филология, но все пак има какво да предположи що се отнася до смисъла, защото амулетите носени под формата на колиета с камъни със сигурност се смятало, че държат опасностите надалеч или дори ги унищожавали.

Талисман обаче, дума, която не се използва в класическите времена, несъмнено идва от арабската tilsam, което от своя страна произлиза от гръцки за означаване на посвещение или заклинание.

Забелязано е, че в най-ранната каменна епоха няма следа нито от идоли, нито от изображения; изкуството в този период е изцяло езическо.

В по-късната каменна епоха обаче, съвсем различни идеи придобили възходяща сила, тъй като повечето от откритите досега предмети на пластичното изкуство имат религиозно значение. Това очевидно произтича от схващането, че всеки образ на жив обект поглъща нещо от същността на самия обект и това схващане, макар и примитивно, все още предполага известна степен на развитие.

Това правило важи по-специално за амулетите, които са били изработени толкова красиво, колкото е разрешавало примитивното изкуство, така че те да могат да станат подходящи за обитаване от доброжелателните духове, за които се смята, че ги оживяват и правят ефективни.

Колиета с Камъни – Вяра в Силата Им

Любопитен идол или талисман от Хуайлоу, Нова Каледония, е открит в колекцията на синьор Гилиоли. Това е камък, носещ естествено груба прилика с човешката форма.

Лесно можем да разберем, че такъв обект е бил разглеждан като обиталище на някакъв дух, тъй като подобни странни природни образувания са били възприемани като вид суеверно благоговение от хората много по-цивилизовани от местните жители на Нова Каледония.

През Средновековието и дори до XVII век, в талисманските добродетели на навлезлите висулки от естествени камъни се вярвало от висшата и нисшата класа, от князе и селяни, от учените, както и от невежите.

Тук-там обаче понякога се подмятала нотка на скептицизъм, както в известния отговор на придворния шеф на император Карл V, на въпроса: „Каква е силата на тюркоаза?“ „Защо“, отговорил той, „ако се случи да паднете от висока кула, докато носите камъка, той ще остане непокътнат.“

Доктрината за съчувствие и антипатия намира израз в убеждението, че самата субстанция на определени камъни подлежи на промяна от състоянието на здравето или дори от мислите на носителя.

В случай на болест или наближаване на смъртта блясъкът на камъните бива затъмнен, или иначе ярките им цветове биха потъмнели, а изневярата или лъжливостта предизвиквали също подобни явления.

Сегашната епоха би могла да ни покаже почти толкова примери за вяра в талисмани и амулети под формата на колиета с камъни, колкото всяка епоха в миналото, ако хората са готови да изповядват истинските си вярвания.

Въпреки това те се срамуват от обичта си към подобни предмети и не успяват да видят, че обратно на цялата глупост и суеверие, които могат да намерят израз по този начин, има по-дълбок смисъл в тези талисмани, отколкото при първото впечатление.

Може да сме предразположени да се усмихнем, когато ни кажат, че много от войниците в Австро-пруската война от 1866 г. носели наред с всичко и висулки за защита и че великият маршал Канроберт се доверявал на защитата на амулет в Кримската кампания.

Разбира се, руската армия по време на руско-японската война била снабдена с амулети, религиозни медали или снимки, на които бил даван специална добродетел чрез свещеническа благословия.

Висулки от Естествени Камъни – Когато Миналото Говори

Най-старите магически формули, които са се запазели до нас са тези на шумерите, основателите на древната цивилизация на Вавилония.

Някои от тях съдържат препратки към използването на колиета с камъни за предпазване.

Интересен вавилонски митологичен текст представя слънчевото божество Ниниб, син на Бел, като определящ съдбата на различни камъни, като произнася благословия или проклятие върху тях.

Например, доломитът бил благословен и обявен за подходящ материал за статуите на царете, докато веществото, наречено камъкът елу, бил проклет и обявен за негоден за работа и обречен да се разпадне. Алабастърът бил облагодетелстван от бога, но халцедона предизвикал гнева му и бил отхвърлен.

В тези шумеро-асирийски надписи се споменава и за два камъка, aban rame и aban la rame, ‘Камъкът на любовта’ ‘и ‘Камъкът на омразата’.

Очевидно се смятало, че тези камъни възбуждат една или друга от тези противоречиви страсти в сърцата на носещите ги и те могат да бъдат сравнени с камъните на паметта и забравата в „Геста Романорум“.

В древноегипетско погребение в Шех Абд ел-Курна, разкопано от Пасалаку, е намерена мумията на млада жена.

Не само от богатите орнаменти, украсяващи тялото, било видно, че тя е била с благороден произход, но било още очевидно, че тя трябва да е била изключително красива по форма и черти и сигурно е умряла в разцвета си.

Косата й била артистично сплетена и украсена с двадесет бронзови фиби. Встрани стоели колиета с камъни, като на шията й било разположено забележително парче, с многобройни висулки, представящи божества и свещени символи.

Имало и две по-малки огърлици със мъниста, лапис-лазули и карнеол; два големи орнамента висели от ушите й, а на показалеца на дясната й ръка стоял скарабей; златен колан, бил завързан около талията й. В саркофага имало красиво огледало от златисто-жълт бронз и три вази от алабастър, едната все още съдържала балсам или парфюм, а другата – галенит (оловен сулфид), която да се използва като козметика за очите, както и малко молив от абанос за приложението му.

Всички тези предмети сега са в египетската колекция на Берлинския музей и вероятно принадлежат към периода на XVIII династия, около 1500 г. пр.н.е.

Колие с камъни от времето на Старата империя (ок. 3500 г. пр. н.е.) и имащо за главно украшение естествена висулка, грубо изработена под формата на ибекс, е намерена от немския Ориент-Гешелшафт в Абисур ел-Мелек през 1905 г.

Тази огърлица, частите от която са открити около шията на тяло, по всяка вероятност на млад мъж, е съставена от заоблени и пръстеновидни топчета от карнеол и черупка, както и от плоски, перфорирани фрагменти от алмандин.

Фигурата ибекс предполага сравнение с животински и птичи форми, които са били открити в индианските гробове в Аризона и Ню Мексико и вероятно са имали качеството на фетиш или поне на талисман, предназначени да пазят носителите им от вреда.

Колиета с Камъни – Разпространение и Предназначение

Това, че в Египет е имало силна склонност да се използва определен конкретен камък за даден амулет, е вписано в специални глави на Книгата на мъртвите.

Това важи и за амулетите от определени форми.

Например, популярната по онова време „облегалка за глава“ обикновено била изработвана от хематит, както и дърводелско каре. В богатата колекция на музея в Кайро, могат да бъдат открити 47 във формата на сърце, като девет са от карнеол, четири от хематит, два от лапис лазули и два от зелен порфир и зелен яспис.

Амулети от животинска форма са представени изобилно в тази колекция, съставлявайки голямо разнообразие от членове на животинското царство, като хипопотам, крокодил, лъв, бик, крава, заек, маймуна с глава на куче, котка, куче (донякъде съмнително), чакал , таралеж, жаба, ястреб, кобра и риби, към който списък може да се добави четириглав овен и сфинкс с глава на овен.

Едно от специалните приложения на тогавашните висулки от естествени камъни е било за мореплавателите, тъй като в древни времена особено тези, които излизали в морето с кораби, се нуждаели от защита от яростта на стихиите, когато се впускали в своите малки ветроходни кораби.

Фрагмент от гръцки лапидар, вероятно написан през трети или четвърти век от нашата ера, дава списък от седем амулета, специално пригодени за тази цел.

Номерът може да предполага връзка с дните от седмицата, а кристалите може би се смятат за най-ефикасни, когато се използват в съответните дни.

В първия били поставени гранат и халцедон; този амулет защитавал моряците от удавяне. Вторият имал всяка от двете разновидности на адамите, единият – македонският, оприличаван на лед (това вероятно е бил скален кристал), докато другият, индианецът, със сребрист оттенък, може би е бил нашият корунд ; македонският камък обаче се смятал за по-добър.

Третото колие с камъни било с берил, „прозрачен, блестящ и с морски зелен оттенък“; то прогонвало страха.

Четвъртият имал камъка друопит, „бял в центъра“, вероятно разновидност на ахата, считан за защитник срещу уроки.

В петия амулет бил поставен корал, който трябвало да бъде прикрепен към носа на кораба; той предпазвал съда от ветрове и вълни във всякакви води.

За шестия амулет е избран камъкът на опиокиолус, най-вероятно един вид лентов ахат, тъй като се казва, че е бил опасан с ивици като тялото на змия; който е носил това, нямало нужда да се страхува от бушуващия океан.

Седмият и последният от тези морски амулети носил камък, наречен опсианос, очевидно смолист или битуминозен материал, вероятно с лъскав червен цвят; той дошъл от Фригия и Галатия, а амулетът, в който е поставен, е чудесна защита за всички, които пътуват по море или по река.

Колиета с Камъни – Борба с Злото

Древните трактати за магическото изкуство показват, че използването на амулети се е считало за необходимо за онези, които се осмелили да предизвикат тъмните духове на подземния свят, защото без защитата, осигурена от тях, магьосникът рискувал да бъде нападнат от тези духове.

Един от тези текстове дава указания за приготвяне на амулет или филактерион за тези, които подемат това начинание; за това е нужно да бъде избран магнетит с „добър мирис“ и да бъде изрязан във формата на сърце и гравиран с фигурата на Хеката.

Счита се, че амулет съдържащ диaмaнт, pyбин, изyмруд, пepлa и кopaл, съчетава защитните влияния на различните божества, председателстващи ги и трябва да удължи живота на носителя.

Понякога тези пет княжески камъни се увивали в хартия, съдържаща имената на съответните божества, към които се добавя името на Луната и тези на двадесет и седемте съзвездия или къщи на Луната. Смята се, че такъв амулет, окачен на входа на къща, осигурявал защита на живущите.

На езика на древните мексиканци кръвта се е наричала chalchiuhatl, или „вода от cкъпoцeнни камъни“, като квинтесенцията на това, което се е считало за най-ценното нещо.

Въпреки че подобни поетически обозначения в съвременността са изрази на речта, сред примитивните народи те са имали по-голямо значение и е много вероятно, че при ацтеките, както и при други народи, да се е смятало, че носенето на колиета с камъни обогатява кръвта и по този начин насърчават здравето и енергията, защото „кръвта е живот“.